Хей ръчички, хей ги две

- защо имаме две ръчички? - защото така сме създадени, маме. - трябва да имаме четири ръчички. - и защо така мислиш, Ейрик?! - за да можеш да носиш всичко!

Всъщност, голяма част от въпросите, които ме инспирират тук, ме връхлитат изстреляни от устицата на моя петгодишен син. Ето като този, примерно. Аз не съм се замисляла защо имаме две ръчички...

Защото едната трябва да мие другата?

Защото двете, заедно могат да направят къща?

Или да хванат здраво нещо в шепите си и да създадат уют?

Или пък, защото с двете си ръце можем да ударим по-силно някого?

Можем ли да носим ВСИЧКО с тези две ръце, създадени от Бога?

От тежките торби, с които излизаме от кварталния магазин, до безценното малко вързопче, излизащи от родилния дом?

"...Две хубави очи - очите на дете".... За ръцете освен "две груби лапи, челичени" не си спомням някой да е писал лирична поезия. А те са ни толкова необходими. Или пък не?

Животът и работата ми, за щастие, ме е срещнал с един безкрайно силен и устремен човек, който може да е пример за всеки от нас - пара-атлетът ни, Европейски и Световен шампион, Михаил Христов.

Ето това синеоко момче умее да побеждава! Побеждава дори съдбата, която е отнела и двете му ръце. И показва, че няма невъзможни неща. Защото той носи ВСИЧКО в огромното си сърце. И може да милва с очи...

Сигурна съм, че не само аз изпитвам искрено възхищение от личността му и му желая още много победи и постигнати върхове.

А в Интернет пространството има още безброй инспириращи клипове, в които хора без ръце ни показват, че могат да живеят много по-пълноценно от такива, които си ги имат, но си ги носят завряни.... някъде.

За моето момче Ейрик, обаче, темата за ръчичките продължи да бъде силно вълнуваща. Явно не получи задоволителен отговор. И два дни по-късно отново поде:

- мама, знаеш ли, че извънземните казват, че ние сме извънземни? - вярно ли? И защо така? - Защото нямаме четири ръчички!

Това, че сме създадени с две ръчички, прави ли ни извънземни?

И наистина - защо имаме две ръчички?

А онези, клети същества от другата планета, които пълнят главата на моето хлапе с въпроси, по-лесно ли им е с четири?

На трудния и странен въпрос, на който самата аз не можах да открия еднозначен отговор, помолих да ми отговорят трима големи и трима още по-големи Човеци.

И някак нещата започнаха да се подреждат :)

Надявам се, че и вие ще откриете много смисъл, в следващите отговори на въпроса:

ЗАЩО ИМАМЕ ДВЕ РЪЧИЧКИ?

---

"Аз веднага казвам: за да можем да се прегръщаме един друг по-силно"

Диана Валериева Геращенко, консултант в магазини Collective

София

снимка: личен архив

"за да можем да ядем повече шоколад и сладолед..."

Александър - Михаил Християнов Геращенко на 4 години

София

снимка: личен архив

---

"за да се прегръщаме..."

Борислав Георгиев, фитнес инструктор

София

снимка: личен архив

"за да ни помагат в Живота"

Зизу на 10 години

София

снимка: личен архив

---

"Първото, което ми изкочи беше - за да те гушна по-добре! Хаххаха.... А Ла Червената шапчица."

Емилия Стоянова, пътешественик, откривател и страхотен приятел

Космополит, който в момента живее някъде на Канарските острови, но не се знае до кога :)

фотограф: Диана Гинчева

Кая отговори след 5 мин смях:

"За да държим неща, да се обличаме, да ядем и да пазим равновесие."

Кая Хилан на 9 години

София

снимка: Диана Гинчева